Написах този стих , докато тествах един проект.
Пред огледалото застанал бях
и гледах образа размазан ,
а тоз отсреща-непознат
гледаше ме някак странно…
Времети ми е сега,
но аз не знам какво да правя
и в безсилието свое
започвам да се давя.
Хората около мен
живеят някак безразлично.
Егоисти са – е, няма как,
това типично е за всички.
Идея нямам за какво да пиша.
Но ето, химикала взимам
и пиша ред след ред
без нищо да разбирам.
Вашият коментар