Финансовият инструмент лизинг е най-близък по своята същност до наема. Често той е оприличаван и като покупко-продажба на разсрочено плащане. И в двата случая обаче въпросният лизинг не припокрива напълно по-горе споменатите финансови инструменти. Неговите специфични характеристики са му отредили запазено място в търговския закон и свое собствено наименование.
Всеки лизинг, по своята същност, представлява двустранен възмезден договор като негов предмет е определена непотребима вещ. У нас най-популярни са финансовият и оперативният лизинг. И докато при финансовия лизинг, собствеността върху вещта – предмет на договора в деветдесет процента от случаите след изтичането му, преминава в ръцете на получателя, то при оперативния това съвсем не е задължително.
Практиката сочи, че търсен и желан начин за финансиране са и двата вида лизинг, но по-широко приложение у нас определено има финансовия лизинг. Негови основни потребители са физически лица. При финансовия лизинг обикновено, сключеният договор е за по-малка стойност, а и рискът да загубите пари и не придобиете вещта, след изтичане на лизинга е по-незначителен. Предмет на финансовия лизинг обикновено са бяла техника, обзавеждане и други стоки, с които искаме да се сдобием веднага, а не разполагаме с достатъчно свободен финансов ресурс. И все пак не е проблем да заплащаме ежемесечни вноски с малък процент начислена лихва за това своеобразно „кредитиране”.
Всъщност кредитиране едва ли е точната дума, защото отпускането на кредит изисква не само повече време и нерви, но и се предпочита, когато става въпрос за по-големи суми пари. Обикновено финансовата институция, отпускаща кредит, изисква и определена гаранция, например ипотека на недвижимата собственост, придобита или не с отпуснатия кредит. И при така наречения лизинг като гаранция за обезпечаване на поетия от лизингодателят риск служи самата вещ, предмет на договора. Но докато при кредита собственик на придобитата вещ е лицето – кредитополучател, то при всеки лизинг собствеността остава в ръцете на лизингодателя до изплащането на всички дължими вноски, определени в договора.
По особен е случаят, когато говорим за оперативния лизинг. Той е предпочитан финансов инструмент при закупуването на скъпи маркови автомобили, на скъпа техника и оборудване, подлежащи на бърза амортизация. Освен че при него става въпрос за значителна сума пари „накуп”, практиката показва, че сделките често не завършват с покупко-продажба. След изтичане на договорения в лизинговия договор срок фирмите, които са негови най-чести потребители, предпочитат да върнат старото амортизирано и морално остаряло оборудване и да „придобият” отново на лизинг ново такова.
По този начин фирмите не само поддържат висок технически стандарт и имидж без да „затварят” значителен финансов ресурс, но и използват редица данъчни облечения. Казано с прости думи, в счетоводните им баланси вноските по договор за лизинг попадат в графа разходи и се приспадат от печалбата им при плащането на данъци.