250 цитата за себеусъвършенстване

250 цитата за себеусъвършенстване
  1. Да се направи простото сложно е лесна работа. Да се направи сложното просто, ужасяващо просто – това вече е съзидание.
  2. На моето смъртно легло… осъзнах колко много прекрасни чувства изпитвам към моите деца, без да съм ги изказал някога открито. “Смъртта може да бъде по-вълнуваща от живота”, Джордж Патън.
  3. Да се преструвате, че никога няма да умрете, е пагубно за наслаждението ви от живота – по същия начин е пагубно и за баскетболиста да се преструва, че играта, която играе, няма да има край.
    Въпреки това мнозина продължаваме да се преструваме, че играта на нашия живот няма да има край. Пренасяме нашите цели и мечти на онзи въображаем остров в морето, който Денис Уейтли нарича острова “Някой ден”. Лесно можем да се уловим как казваме “Някой ден ще направя това” или “Някой ден ще направя онова”.
  4. “Хората, които живеят задълбочено, нямат страх от смъртта”, Анаис Нин.
  5. Това, което човек трябва да направи, е да си създаде представа кой иска да бъде и после да заживее в тази представа така, че все едно вече се е сбъднала.
  6. Главното в един отдаден на самомотивацията живот е да има нещо, заради което се будите сутрин – нещо, което сте сътворили в съзнанието си, вложили сте го в живота си и се стремите към него.
  7. Фокусът е всичко. Фокусирайте се. Вместо да се концентрираме върху целите, ние се разсейваме с нашите страхове и притеснения. Когато се съсредоточите върху това, което искате, то ще се случи в живота ви. Когато се съсредоточите върху това да бъдете щастлива и мотивирана личност, точно такава и ще станете.
  8. Колкото повече сами изисквате от себе си, толкова по-малко животът ще изисква от вас.
  9. Когато се страхувам от нещо предстоящо, аз откривам начин да направя друго, което е дори по-трудно и по-плашещо. Щом веднъж направя по-трудното нещо, другото се превръща в забавление.
  10. Опростете живота си. Трудно е да си нападателен, когато си объркан. Премахнете ненужното. Колкото е по-просто едно нещо, толкова по-голяма сила има в него.
  11. Направете списък на абсолютно всички дребни неща за вършене през седмицата. Изберете един ден, отделете време и го свършете.
  12. Подхващай нещата незабавно.
  13. Това, което съм, е онова, което виждам!
  14. Когато сутрин отворя очи – казва Колин Уилсън, - срещу мен се изправя не един свят, а милиони светове.
  15. Отбелязвайте всяко едно нещо, което ви вдъхновява. Това е вашето командно табло.
  16. Онова, което ни уморява, не са нещата, които правим, а нещата, които не правим. Задачите, които не успяваме да изпълним, са тези, които причиняват най-много умора.
  17. Най-добрият начин да промените убежденията си е да промените истината за себе си. Ние можем да повярваме на истината по-бързо, отколкото на неверните твърдения. За да повярвате, че сте човек, който докарва нещата докрай, започнете да си водите списък на завършените задачи.
  18. Престанете да се тревожите за това какво мислите за себе си и започнете да създавате хроника на вашите успехи, която да доказва, че вие можете да мотивирате себе си и да направите всичко, което желаете.
  19. Пътят към богатството не е нищо друго освен самодисциплината, необходима, за да установите цялостен контрол върху своето съзнание. От най-голямо значение е да запомните, че единственото нещо, върху което имате пълен контрол, е вашата собствена ментална нагласа.
  20. Телевизията задоволява глада на обществото за лоши новини. Предназначението на подбора е да ужасява, защото само ужасените хора са спечелена аудитория и сами по себе си представляват реклама.
  21. Ние ставаме това, за което мислим по цял ден.
  22. Няма път към щастието. Щастието е самият път.
  23. Планирайте работата си точно и ясно. Първоначалната идея беше: “Един час планиране спестява три часа изпълнение.”
  24. Прекалено сме заети с решаването на вчерашните си проблеми (между другото причинени от липсата на планиране).
  25. Не защото ти не можеш, а защото не си се упражнявал достатъчно.
  26. Ако в нас преобладава навикът да мислим песимистично, всичко, което трябва да направим, е да започнем да дриблираме с другата ръка – все по-често да мислим оптимистично, докато това не се превърне в нещо естествено.
  27. Няма работа, която не може да бъде свършена, ако бъде разделена на части. (Хенри Форд)
  28. Парадоксалното е, че колкото по-бавно започнете нещо, толкова по-бързо ще го завършите.
  29. Когато за пръв път се сблъскате с мисълта, че трябва да извършите нещо трудно и претоварващо, всъщност отлично съзнавате, че изобщо не искате да го направите. С други думи, представата, която имате за работата и как я вършите бързо и яростно, не е много приятна. Ето защо измислете как да не правите всичко наведнъж.
  30. Любезно скъсайте с онези приятели, които не подкрепят промените във вашия живот.
  31. Хората, с които прекарвате времето си, ще променят живота ви по един или друг начин. Ако общувате с циници, те ще ви завлекат със себе си към дъното. Ако общувате с хора, които ви подкрепят в това да се чувствате щастлив и успяващ, вие ще имате началния старт към щастието и успеха.
  32. Направете списък с имената на онези приятели и познати, в чиято компания се чувствате по-жив, по-щастлив, по-оптимистичен. После си изберете един от тях, с когото ще прекарате известно време тази седмица.
  33. Ентусиазмът да се живее е заразителен. Когато разговаряме с оптимист, това винаги ни отваря очите за още и още житейски възможности.
  34. Ако можех да си пожелая нещо, не бих пискал богатство и власт, а само страстния усет за възможното; бих искал да имам пламенния поглед на младостта, който винаги открива нови възможности. Удоволствието разочарова, възможността никога.
  35. Начинът, по който действате, създава личността, в която се превръщате.
  36. От това да сте в ролята, която вие искате да играете, неминуемо ще изпитате прилив на енергия и вдъхновение.
  37. Ние харесваме големите актьори, защото изглежда така, сякаш те самите са героите, които играят. Лоши актьори са тези, които не могат да бъдат образът, който представят, и следователно не могат да ни убедят в неговата реалност. Ние освиркваме тези хора и наричаме тяхната актьорска игра “лоша”.
    В същото време не осъзнаваме, че в живота ние сами пропускаме възможността да бъдем човекът, който искаме. Не са необходими никакви изключителни условия, за да се превърнете в личността, която искате да сте. Нужни са сами репетиции.
  38. Всички проблеми на човека – казва Блез Паскал – произлизат от това, че той няма възможността да остане сам на спокойствие в някоя стая за известен период от време.
  39. Единствената действителна мотивация е само-мотивацията – тази, която идва отвътре. Ако отделяме достатъчно време, за да оставаме насаме със себе си, това винаги ще ни дава мотивиращи идеи.
  40. Най-добрият начин да разберете напълно света е да се дистанцирате от него.
  41. Ако бъдете много тихи и изолирани, без да искате нищо в замяна, светът сам ще ви предложи да свалите маската му. Той няма избор, затова ще се свие в краката ви в екстаз.
  42. Когато се забавлявате, химическият състав във вашето тяло се променя и получавате нова биоинжекция от мотивация и енергия.
  43. Не търсете вълнуващото и забавното някъде извън себе си. То съвсем не е там, а е във вас самите. Възможностите за забавление се съдържат единствено във вашата собствена енергийна система – в единството на вашите ум и сърце. Там и ще ги откриете.
  44. Франц Таркентън препоръчва да се отнасяме към всичко, което правим, като към забавление. “Ако не ви е забавно, значи не го правите както трябва” – казва той.
  45. Цената, която плащат хората, употребяващи наркотици, се състои в това, че тяхната самооценка страда, защото не те са създали развлечението, на което се наслаждават – наркотиците го правят вместо тях.
  46. Поемете към себе си задължението да откриете естествените стимуланти, от които се нуждаете, за да бъдете мотивиран.
  47. Подкрепете своя експеримент, като си кажете, че не се интересувате от това да правите каквото и да е, ако то не ви доставя удоволствие. Ако не успеете веднага да видите забавление в извършването на дадено нещо, намерете начин да го създадете. Успеете ли да направите едно задължение забавно, значи сте решили проблема със самомотивацията.
  48. … Тревогата да не бъдем отхвърлени се превръща в мисията на нашия живот. Страхуваме се да не би да направим лошо впечатление и затова си поставяме за цел да не поемаме никакви рискове.
  49. … Много пъти ми се случва да видя болезненото колебание, което се изписва по изпълненото с неувереност лице, докато даденият човек обмисля риска дали да зададе въпрос пред цялата група. Навикът да се тревожим повече за това какво мислят другите за нашите мисли, отколкото за собственото си мислене, обикновено се оформя в гимназията, но може да остане за цял живот.
  50. Но въпросите за мен са най-забавната част от семинарите и затова измислих следната игра: “Ако ми зададете пет въпроса, ще направим почивка.” Сега забелязвам сред аудиторията хора, които подтиквам седящите около тях да задават въпроси, за да може почивката да започне по-скоро.
  51. Изглеждайте лоши. Поемете риск. Захвърлете маските. Бъдете себе си. Доверете се на някого. Разкрийте се. Бъдете уязвими. Бъдете човечни. Напуснете удобната си черупка. Станете честни. Узнайте какво е страх. Без значение как – направете го.
  52. Много мъже прикриват страховете си, като си слагат “мъжкарската” маска на тъпо безразличие.
  53. … Когато свалим маската на безразличието, ще открием вълнението от живота. И какво от това, че не изглежда винаги равнодушно мъжко момче? Да ви кажа честно, изобщо не ми пука.
  54. Вие наистина можете да промените живота си, ако изключите телевизора. За начало опитайте да не гледате телевизия една вечер в седмицата. Какво ли ще стане, ако спрете да търсите живота в шоуто, което правят други хора, и се пристрастите малко повече към шоуто на собствения си живот?
  55. Задайте си следния въпрос: “- От коя страна на екрана искам да живея?
  56. Гручо Маркс веднъж отбелязва, че намира телевизията за много образователна. “Всеки път, когато някой включи телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга” – каза той.
  57. “Да си свободен е нищо. Но да станеш свободен е божествено.” Фихте.
  58. Можете предварително да създавате свои планове, така че вашият живот да отговаря на вашите планове. Ако приемем, че животът ни по всяко време е или създаване, или реакция, бихме могли непрекъснато да си напомняме да планираме и създаваме събитията в него.
  59. Робърт Фриц, автор на някои от най-задълбочените и полезни книги за различието между създаването и реакцията, казва: “Когато самият ви живот стане обект на творчески процес, пред вас се разкрива съвсем ново преживяване – такова, което ви въвлича в самата същност на живота.”
  60. И този, който не иска да прави избор, избира.
  61. По цял ден пред очите на възрастните преминават най-страшни сценарии. Цялата им енергия да си представят се изразходва в цветни и широкоекранни картини на страховете им.
  62. Забравете за постигането на вашата мечта в буквалния смисъл. Фокусирайте се върху това да вървите към нея. Дори само като я приближавате, вие осъществявате себе си.
  63. Най-добре пазената тайна в света е, че от другата страна на вашия страх ви очаква нещо безопасно и полезно. Ако дори само леко надникнете зад завесата на страха, вашата увереност, че сте способен да изградите живота си, ще нарасне.
  64. Генерал Джон Патън е казал: “Страхът е убил повече хора, отколкото смъртта.”
  65. Някога Емерсън казал: “По-голямата част от смелостта идва от знанието, че веднъж вече си го направил.”
  66. Взаимоотношенията не се случват просто така в живота ни – ние сме тези, които ги създават.
  67. “Всички ние сме ангели, които имат само по едно крило – казва италианският художник Лучано де Кресченцо, - и можем да летим единствено като се опираме един на друг.
  68. Ако в миналото сме изтърпявали пасивно монолозите на другите, сега можем постепенно да започнем да се включваме. Преди може и да сме прекъсвали нашето сънливо слушане безсмислени фрази като “точно така” или “прав си”, без реално нищо да сме чули. Този пасивен подход залъгва както нас, така и хората, които слушаме.
  69. По-правдоподобно е да кажете, че нямате необходимата сила, защото това предполага, че вие можете да станете достатъчно силен, ако се упражнявате. То също предполага, че имате сила и в момента.
    Същото е и с волята. Разбира се, че я имате. Това, че сте се изкушили да излапате онова малко парченце шоколадов кейк, не означава, че нямате воля – просто в дадения случай сте избрали да не я упражнявате.
  70. Нищо не се случваше до момента, в който аз не проявявах воля да го извърша.
  71. Докато четете за различните начини да мотивирате себе си, може би сте забелязали, че ключът винаги е в действието. За да се постигне каквото и да е, трябва да се направи нещо. Това е закон на вселената – движещият се предмет остава в движение.
  72. Мартин Лутър Кинг Младши често казвал: Бъди творец във всичко, което правиш. Дори ако си уличен метач, бъди Микеланджело сред уличните метачи!
  73. Щастието е място, от което трябва да дойдеш, а не такова, където да се опитваш да отидеш.
  74. Американският философ Ралф Уолдо Емерсън разказвал за воините от хавайските острови, които вярвали, че когато убият някой от вражеско племе, смелостта на убития враг преминава в живото тяло на победилия го воин. Емерсън твърди, че същото нещо се случва с нас, когато кажем “не” на някое изкушение. Силата на убитото изкушение преминава в нас и укрепва нашата воля.
  75. Новините не са просто новини. Те са лоши новини. Те са обмислен шок. Колкото повече ги възприемате като новини, толкова повече вярвате, че “така стоят нещата” и толкова повече страх и цинизъм ви изпълват.
  76. Докато не успеете да насочите вниманието си натам, накъдето пожелаете – казва Емет Фокс, - вие няма да станете господар на себе си. Никога няма да сте щастливи, докато не се научите сами да определяте за какво ще мислите през следващите няколко часа.
  77. Да видиш цял свят в песъчинка
    и в дивото цвете – небето,
    в дланта си безкрая да хванеш
    и вечност в часа да усетиш.
  78. Удивително е на какво са способни хора, които са се научили да релаксират, да обръщат внимание, да се концентрират, да ценят всеки един час и възможностите, които той им дава.
      Казват, че в Америка се опитваме да развием усет към изкуството, докато японците култивирали изкуството на усета. Вие също можете да култивирате изкуството на усета. Осъзнайте мига. Точно този час, точно този миг е шанс в най-чистия му вид.
        Великият френски философ Волтер бил вече на смъртно легло, когато някой го попитал: “Ако имахте още 24 часа живот, как бихте ги изживели?” Волтер отговорил: “Един по един.
  79. Когато се подготвяте за среща с някого, подгответе си въпроси. Култивирайте своята любознателност. Никога не си позволявайте да останете без въпроси.
    Повечето от нас правят обратното. Ние подготвяме нашите отговори. Репетираме какво ще кажем. Шлифоваме своето представяне, засилваме го, без да разбираме, че нашият домакин по-скоро иска да говори, отколкото да ни слуша.
        Ако се занимавате с бизнес, вече знаете, че когато важни клиенти искат да сключат дългосрочен договор за услуги, те търсят компания, която искрено да се интересува от тях, да ги разбира, да им бъде добър консултант.
        За да покажете, че реално се интересувате, вие трябва да бъдете човекът, който задава най-съдържателните въпроси. За да убедите една фирма, че разбирате нейната политика, би трябвало да задавате най-добрите допълнителни въпроси – базирани на отговорите, които вече сте получили. За да докажете на фирмата, че ще бъдете полезен консултант при сключване на договори, трябва да надминете отговорите на конкурентите с изобретателността и изобилието на вашите въпроси. Вашата любознателност ще ви спечели сключването на договора.
  80. Когато сте подготвили своето любопитство, вие правите впечатление на човек, който винаги има поне още един въпрос, който да зададе, преди да си тръгне.
  81. Като задавате въпроси при вашия контакт с хората, вече създавате взаимоотношения и вече сте самомотивирани. Не трябва да чакате другият човек да го направи.
  82. Погълнати сме от това как се представяме в очите на другите. Постоянно следим какво би трябвало точно в този момент другите да си мислят за нас. Живеем така, сякаш сме заобиколени от огледала.
    Норман Винсънт Пийл е наблюдавал, че срамежливите хора са най-големите егоманиаци на света тъкмо защото са изключително фокусирани върху себе си. Можете да се убедите в това, ако следите жестовете на стеснителния човек. Това свеждане на погледа и затваряне в себе си. Характерното усукване около собствената личност – сякаш навсякъде наоколо има огледала.
        Когато във взаимоотношенията си се концентрираме върху другите хора, се случва нещо, което дава невероятна сила. Забравяйки себе си, ние започваме да израстваме. Разработих цял семинар само върху това прехвърляне на фокуса на съзнанието и го нарекох “Смяна на посоката на отношението”.
  83. Спенсър Джонсън, автор на “Едноминутен търговец”, нарича това “великолепният парадокс” и добавя: “… беше много по-забавно и се наслаждавах на по-голям финансов успех, когато спрях да се опитвам да постигна това, което аз искам, и започнах да помагам на другите хора да постигнат онова, което те искат.
  84. Не е вярно, че правата линия е най-късият път към вашите цели. Пътят винаги е неравен. Той ту ще ви изкачва нагоре, ту ще ви спуска надолу. Ще правите две стъпки напред и една назад.
    Това е добър ритъм. Прилича на танц. Линията, която върви право напред и ви издига нагоре, няма вътрешен ритъм.
  85. В “Силата на оптимизма” Алън Лой Макгинис описва особеностите на закоравелите оптимисти; една от най-важните е, че те винаги планират обновление. Правят го, защото предварително знаят, че енергията им ще свърши. “Във физиката – казва Макгинис – според закона за ентропията всички затворени системи се изчерпват. Ако в един организъм не се влее нова енергия, той се разпада.”
  86. Песимистите не искат да планират обновление, защото не го смятат за нужно. Те искат всичко или нищо. Чувстват се обидени, ако светът не е перфектен. Смятат, че да направят стъпка назад е нещо лошо спрямо това, с което са се заели. “Ако бракът ни наистина бе сполучлив, нямаше да ни се налага да разпалваме романтиката наново” – би казал един песимист, като отхвърли идеята да предприеме втори меден месец.
  87. Още докато сте на върха, направете програма на вашето временно отстъпление назад. Оставете си достатъчно време, за да се оттеглите – дори от нещата, които обичате.
  88. Ако се уловите да мислите, че сте твърде остарели, за да правите нещо, което искате, признайте си, че слушате гласа на песимиста в себе си.
  89. Никой освен вас самите, не го е грижа на колко години сте. Хората се интересуват само от това, което можете да правите, а вие можете да правите каквото си пожелаете – на всяка възраст.
  90. … не остаряването прави ума по-малко остър, а намаляването на неговата употреба.
  91. Кой, за Бога, ви е казал, че не можете да увеличите своята интелигентност? – пита доктор Робърт Джарвик, изобретател на изкуственото сърце – Кой ви е учил, че даже не трябва да опитвате? Който и да е този човек, той нищо не разбира. Упражнявайте своя ум. Развивайте го. Използвайте го. Това ще ви обогати и ще ви накара да обичате живота, който се основава на истината и разбирането.
  92. Умствената активност ви поддържа живи. Спрете ли да откривате предизвикателства за своя ум, самият живот започва да си отива.
  93. Любов и истина
    ти можеш да откриеш
    на всяко място и по всяко време,
    но щом доверието си отиде
    единствено да се сбогуваш можеш
    с всичко, което има значение.
  94. Бих могъл да бъда много по-щастлив и по-полезен, ако ценя независимостта и личната отговорност повече, отколкото зависимостта си от някой друг.
    Когато приемете идеята, че “никой няма да дойде на помощ”, вече е постигнат един много важен момент. Станало е ясно, че не е необходим никой друг, освен вас самите. Няма нужда който и да е да идва на помощ
    . Вие сте в състояние сами да се справите с проблемите си. В един по-широк смисъл – ставате по-пригодни за живота. Можете да растете, да увеличавате силата си и да изграждате вашето собствено щастие.
  95. Вие не можете да живеете своя истински живот, ако не служите на хората, и вие не можете да служите на хората добре, ако това, което правите, не ви вълнува. Кое ви прави щастливи? (Знам, че вече ви попитах за това, но страхът, който “забулва света с мълчаливо страдание”, тръгва от недостатъчно честото задаване на този въпрос.)
  96. “Хората, които живеят задълбочено – пише Ананс Нин, - не се страхуват от смъртта.” Аз не живеех задълбочено. И ми отне много време, за да си отговоря ясно на въпроса: “Какво ме прави щастлив?” Ако си задаваме достатъчно често даден въпрос, постепенно това ще ни доведе до правилния отговор. Проблемът е, че обикновено спираме да питаме.
  97. Първо открийте какво ви прави щастливи, после започнете да го правите.
  98. Каквато и цел да искате да постигнете, ще я постигнете 10 пъти по-бързо, ако сте щастлив. В обучението и консултациите по продажбите забелязах, че щастливите хора успяват да продадат поне два пъти повече от нещастните. Повечето хора мислят, че успяващите търговци са щастливи, защото продават повече и правят много пари. Това не е вярно. Те продават повече и правят много пари, защото са щастливи.
  99. Уилсън разкрива, че ние в много по-голяма степен, отколкото допускаме, извличаме жизнена енергия и творчески идеи от дясното полукълбо на мозъка. А това, което най-много стимулира дясната ни мозъчна половина, е ясната представа за цел.
  100. Ако хората останат заклещени в линейното, последователно, логическо мислене на лявото полукълбо и никога не активират творческата дясна страна на мозъка, те губят любовта си към живота.
  101. Трите най-добри начина да активирате дейността на целия си мозък се осъществяват чрез:
    -визуализация на целите;
    -работа, която ви носи удоволствие;
    -ободряваща игра
    .
  102. Покажете най-доброто, на което сте способни.
  103. Успя ли да накараш поне повечето от звездите ти да заблестят.
  104. Съветът на Тери Хил към неговата публика по повод на творчеството е винаги да “показват най-доброто от себе си”. Това е друг начин да се каже да позволите на онези звезди, които са във вас, да заблестят свободно. Не ги насилвайте. Просто им позволете да светят.
  105. Животът ни принадлежи затова, защото го създаваме. Какъв искаме да бъде – сив и скучен или ярък и вдъхновяващ? Когато записваме нашите планове и мечти, трябва да пишем със сърце. Щом се прицелваме в звезда, необходима ни е доза лудост. Сао безумното сърце не може да бъде пречупено.
  106. Френският психолог Емил Ку казва: “Винаги си мислете, че това, което трябва да направите, е лесно – и така ще бъде.
  107. Всички хора се стараят много повече, когато играят, отколкото когато работят, защото съпротивата е по-малка. Играчите на голф се стараят много повече на игрището за голф, отколкото в своите професии. Те невинаги го съзнават (за разлика от техните съпрузи/съпруги), защото не възприемат това, което правят, като работа, а като забавление. Тези хора влагат повече енергия, изобретателност и жар в онова, което не правят по задължение, защото е игра. По същия начин с много по-голяма охота се ангажират с допълнителни тренировки за усъвършенстване на уменията си. Всички искат да са по-добри в игрите, които практикуват.
  108. Драматургът Ноел Кауърд някога казал: Работата е по-забавна от забавлението.”
    … Хората смятат, че забавната работа винаги е нещо друго. Само да можех да си намеря такава работа!” “Ех, ако бях професионален играч на голф!” Истината е, че удовлетворяваща работа може да бъде открита във всичко. Колкото повече игрови елементи въвеждаме (като списък на най-добрите ни качества, цели на играта, ограничение във времето, съревнование със себе си или с другите, записване на постиженията и т.н.), толкова по-забавна става дейността ни.
  109. Активната почивка освежава съзнанието и възвръща силите му. Тя поддържа мисълта гъвкава и тонизирана. Великите мислители са знаели тази тайна отдавна. За да си почива, Уинстън Чърчил се е занимавал с рисуване. Алберт Айнщайн е свирел на цигулка. Докато едната част от мозъка си почивала, другата била стимулирана. Когато се връщали към ежедневните си занимания, те се чувствали по-свежи и по-концентрирани от всякога.
    За да си починат, повечето от нас се опитват да притъпят съзнанието си. Наемаме глупави видеофилми, четем лошокачествена фантастика, пием, пушим и ядем, докато затъпеем и подпухнем. Проблемът с този вид почивка е, че той замъглява нашия дух и прави трудно връщането му в съзнание.
  110. Мисленето е най-трудната работа, която извършваме – казва Хенри Форд – и това обяснява защо толкова малко хора изобщо се занимават с нея. Но когато намерим начини да свържем мисленето с отмората, тогава нашият живот става по-богат. Ние се включваме в играта на живота като участници, а не само като странични наблюдатели.
  111. Когато бащата на баскетболната легенда Джон Уудън му дал съвета: “Направи от всеки свой ден шедьовър”, той всъщност му казал нещо изключително важно: животът е сега. Животът не е после. Колкото повече се залъгваме с мисълта, че имаме цялото време на света, за да направим това, което искаме, толкова повече проспиваме най-добрите възможности на живота. Самомотивацията произтича от значимостта, която отдаваме на днешния ден.
  112. Няма причина да не се играе със същото време на тренировката, с което и по време на състезанието. Джон искаше всеки играч да си ляга всяка вечер с мисълта: “Днес бях в най-добрата си форма.”
  113. Ключът към личната трансформация е във вашата готовност да правите много дребни неща, но да ги правите днес.
  114. Целият ви живот е миниатюра. Вие се раждате, когато се събуждате, и умирате, когато заспивате. Всичко е направено така, че да можете да изживеете целия си живот в един ден.
  115. Не трябва да се страхувате от проблемите. Те не са проклятие. Те са просто трудна игра за атлети на ума, а истинските атлети винаги жадуват състезанието да започне.
  116. Моят любим начин да се заигравам с проблеми, особено когато изглеждат безнадеждни, е да си задам въпроса: “Кой е най-забавният начин да реша този проблем? Как би изглеждало едно весело решение? “ Този въпрос винаги отваря нови пътища пред мисълта.
  117. Д-р Ендрю Уийл предлага да приемаме като дар дори болестта. “Защото болестта може да бъде много мощен стимул за промяна” – пише той в “Спонтанно изцеление”. – “Вероятно тя е единственото нещо, което може да накара някои хора да решат своите най-дълбоки конфликти.”
  118. Веднъж, когато посетих семинар на Вернер Ерхард, имах малко свободно време през почивката, така че си написах писмо. Записах си всички идеи, които исках да запомня от семинара, и ги запечатах в плик. Взех го вкъщи и след месец го пуснах по пощата до самия себе си. Когато го отворих в работата и го прочетох отново, цялото преживяване по време на семинара се върна.
    Бях толкова впечатлен колко ефективно се оказа това за мен, че приложих идеята и на един от моите семинари. Накарах всеки от аудиторията да напише най-важните прозрения, които е получил, както и с какво възнамерява да промени своя живот от този момент нататък. Когато хората приключиха, аз ги накарах да запечатат написаното в пликове, които бях донесъл, и да ги адресират до себе си. Казах им, че ще задържа тези писма в мен около месец и после ще им ги върна по пощата
    .
  119. Страдате от чувство за безсилие, тъй като, вместо да създавате своята реалност, вие просто реагирате на света около вас. Ала вие имате много повече контрол върху това, което вършите, отколкото смятате.
    Ако увеличите съзнателно броя на дребните цели, ще видите как започват да се осъществяват много по-важни неща. Повечето хора с частен бизнес са дълбоко уверени в силата на поставянето на дългосрочни, големи и определени цели. Целите на кариерата, годишният план и планът за месеца са нещо, което постоянно присъства в съзнанието на амбициозните личности.
  120. В своята превъзходна книга “Течението: Психология на оптималния опит” Михали Цикзентмихалий нарича големите цели “цели на резултата”, а малките – “цели на процеса”. Красотата на “целите на процеса” е в това, че винаги имате непосредствената сила да ги постигнете. Така например можете да превърнете в цел на процеса задачата да се обадите преди обяд на четирима важни за вас души. Нарисувайте на лист хартия четири кутийки и след всяко обаждане запълвайте по една от тях. Когато сте готови и с четирите, приберете листа и отидете да се наслаждавате на обяда си – защото сте си го заслужили.
  121. Да кажем, че приближава краят на дълъг, труден ден. Имате половин час до тръгването към къщи. Ако нямате навика да си поставяте цели на процеса, можете да си кажете: “Предполагам, че би трябвало да отхвърля малко работа по документите и да звънна на едно-две места, преди да стигна вкъщи.” Поглеждате купчината хартия на бюрото или безсмислено прелиствате телефонния си бележник, когато изведнъж идва някой и иска да си поприказвате. Понеже нямате нищо за вършене, вие се включвате в разговора и – преди да се усетите – половин час е минал и трябва да тръгвате. Дори и да не оставите нещо незавършено, у вас остава смътното чувство за пропиляно време.
    А какво би се случило, когато използвате този половин час, за да постигнете определени цели на процеса. Казвате си: “Преди да се прибера тази вечер вкъщи, ще изпратя две хубави писма, представящи стоките, които предлагам.” При това положение вече имате цел на процеса и само половин час, за да я постигнете.
        Когато при вас дойде някой, за да си побъбрите, вие му казвате, че се налага да говорите друг път, защото има неща, с които трябва да приключите преди пет
    .
  122. Когато записвам своите цели, аз съм като пилот на самолет, който разглежда картата, точно преди да излети. Ориентирам съзнанието си към това, което искам да постигна в живота. Напомням си за онова, което наистина желая. Когато ни предстои полет, дори не би ни хрумнало да подадем глава в кабината на пилота и да кажем “Просто ме закарай някъде”. А точно така изживяваме дните си, когато не поглеждаме картата.
      Понякога на моите семинари за мотивацията хората отбелязват, че те “нямат време” за планиране на целите. Системата с четирите кръга отнема само четири минути!
  123. “Губещите” визуализират наказанието от провала, а печелещите – наградата от успеха.
  124. Една млада двойка разказа как дълги години имали желание да си купят жилище, но не успявали да съберат необходимите пари. Един ден те прочели за метода “карта на съкровището” (състоящ се поставянето на картини на онова, което искате да постигнете, из в офиса или дома). Решили да поставят фотография на нова къща върху хладилника – точно на такава, за каквато мечтаели.
  125. В повечето случаи се дискутира какво се случва с подсъзнанието, когато изпратите към него картина на нещо, което искате. С подсъзнанието може да се общува единствено чрез такива ясни и живи картини. То не може да ви бъде полезно в търсенето на онова, за което няма образ.
    Без да рекламираме целите си пред самите себе си, ние бихме могли напълно да ги изгубим от поглед. Възможно е да мине седмица или две, или три, без да се замисляме за целите в живота си. Така попадаме в капана да реагираме на чуждите действия и да зависим от това, което правят хората и обстоятелствата, като просто забравяме да мислим за своите собствени цели.
  126. Ние имаме нужда да рекламираме пред самите себе си собствените си цели. В противен случай нашата психична енергия се разпилява в аспекти, които не са важни за нас.
  127. Ние ограничаваме своето мислене без никаква основателна причина – каза Котър. – Правим нещата по определен начин само защото така сме правили винаги.
  128. Какво би станало, ако обвързването на компанията с клиента е безгранично? Не затворено в офиса, а неограничено в своите възможности, творческо обслужване?
  129. Повечето от нас приемат предизвикателствата, без да успеят да погледнат на тях извън ситуацията, която ги е създала. Взимаме това, което сме направили в миналото, поставяме го пред очите си и се опитваме да си представим “бъдещето”. Така всъщност ограничаваме нашето бъдеще. С подобно ограничаване най-доброто бъдеще, което може да дойде, е “подновено и подобрено минало”.
  130. Да кажем, че песимистът е решил да почисти гаража си в събота сутрин. Събужда се, отива до гаража и отваря вратите. Бъркотията, която вижда, го шокира. “Забрави!” – казва с отвращение той. “Никой не може за един ден да изчисти такъв гараж.”
    В следващия момент въпросният човек затръшва вратата и отива да върши нещо друго. Начинът на мислене на песимистите е “всичко или нищо”. Те мислят в катастрофално абсолютни измерения. Или ще направят нещо перфектно, или изобщо няма да го свършат.
  131. Песимистите предпочитат да оставят проблемите си настрани. Те мислят с такова отрицание колко е невъзможно да свършат цялото нещо перфектно, че накрая изобщо не правят каквото и да е.
  132. … Докато животът на астронавтите все още беше под съмнение, имаше един явен песимист в контролната база на Хюстън, който коментираше, че се опасява “Аполо 13” да не се превърне в най-страшното космическо бедствие” в американската история. Командирът на земната база в Хюстън му отговори уверено и гневно: “Напротив, сър – виждам в “Аполо 13” нашият най-велик миг.” И той се оказа прав, което доказва, че въпросът за ефективността на оптимистичното мислене може да бъде въпрос на живот и смърт.
    Колкото повече обмисляте ситуацията, толкова повече ще виждате малки възможности за действие – и колкото повече дребни неща предприемате, толкова повече се увеличава оптимистичната енергия във вас. Оптимистът не спира да мисли и да се самомотивира. Песимистът спира да мисли – и после просто се предава.
  133. Нищо на света не ми носи удоволствие, но онова, което ми причинява най-голямо неудоволствие, е недоволството ми от всичко.”
    Изборът на оптимистите е да използват по различен начин човешкото въображение. Те приемат гледната точка на Колин Уилсън – “трябва да използваме въображението, не за да бягаме от реалността, а за да я създаваме.”
  134. Най-задълбоченото и полезно изследване на този процес, което съм виждал, е представено в класическата творба на д-р Мартин Селиджман “Заученият оптимизъм”. Това изследване демонстрира две много важни открития.
    Оптимизмът е много по-ефективен от песимизма;
        Оптимизмът е поведение, което може да бъде заучено.
  135. … оптимистите категорично превъзхождат песимистите.
  136. След като сте осъзнали, че начинът ви на мислене е песимистичен, предстои следващата стъпка. (Първата е решителна. Както учеше Натаниъл Брандън: “Никога не можете да напуснете място, в което не сте били.” ) Втората стъпка е да си създадете доводи и факти в полза на оптимистичните възгледи.
    Влезте в спор с вашия първоначален начин на мислене. Представете си, че сте адвокат, чиято задача е да докаже, че песимистът във вас греши. Започнете това дело, като тръгнете от въпроса за възможностите. Ще се изненадате от самия себе си. Природата на оптимизма е експанзивна – той отваря врата след врата към всякакви възможности. Песимизмът е точно обратното – той е ограничаващ. Песимизмът затваря вратите пред възможностите. Ако наистина искате да освободите живота си и да се мотивирате да успеете, започнете да мислите оптимистично.
  137. Един от любимите ми номера за превключване на съзнанието ми към оптимистичната му страна е да си задам въпроса: “Как мога да използвам това?
  138. Онова, което ни изглежда лошо (като счупения крак например), неочаквано се превръща в нещо прекрасно. Постепенно прозираме истината, че всеки проблем носи в себе си дар.
  139. Няма такова нещо като глупави идеи – колкото по-нелогично, толкова по-добре.
  140. Обикновено тъкмо измежду тях се попада на страхотни неща. Брейнстормингът работи толкова добре, защото обичайните задръжки да не изглеждаш глупаво падат. От теб се иска да бъдеш неразумен и дори повече от това.
  141. Взимате лист хартия и най-отгоре записвате някакъв проблем, който искате да бъде решен, или цел, която искате да постигнете. После изреждате числата от 1 до 20 и започвате своята сесия по брейнсторминг. Правилата са същите, както и при сесия в група – от вас се иска да напишете 20 идеи, които не е нужно да бъдат нито обмислени, нито дори разумни. Позволете на съзнанието си да тече. Единствената ви задача е да имате нахвърляни 20 идеи до края на определеното време. Ако правите това нещо в продължение на една седмица, ще имате събрани около 100 идеи. Дали ще можете да ги използвате всичките? Не, разбира се – но какво от това? Когато започнахте, вие вероятно не сте имали нито една полезна идея.
  142. Най-доброто наставничество, което може да си осигурите, е да си давате сами насоки, защото познавате себе си най-добре. И въпреки че често е полезно да бъдем подготвяни за това или онова от други хора, най-добрата подготовка получаваме, когато се научим да гледаме в себе си. Някога един велик наставник е казал: “Царството небесно е вътре в теб.
  143. “Ние не пеем, защото сме щастливи, а сме щастливи, защото пеем.”
  144. Един приятен, отпуснат и в същото време силен глас е безценен капитал за всеки, който общува с други хора по време на работа. Когато говорят за хора, чиито гласове са приятни, мнозина използват думи като “мелодичен”, “добре модулиран”. Това трябва да ви подскаже, че добрият глас се харесва.
  145. … Например, ако моята компания се установи на китайския пазар, за да продава софтуер, а вие сте навършили 70, но говорите отлично китайски, знаете всичко за софтуера и имате енергия и желание за успех, как мога да си позволя да не ви наема?
  146. В съвременния свят ценността на една компания не е в нейните притежания, а в нейното мислене.
    Това е страхотна новина за личността – защото полезността отново е на мода. Ако можете да развивате своите умения, да продължавате да учите нови неща, да напредвате в компютрите или чуждите езици, или пък да станете специалист в някаква чужда култура и пазар – тогава вие може да направите себе си полезен.
  147. “Учи така, сякаш ще живееш вечно. Живей така, сякаш ще умреш утре.”
  148. Отидоха си дните, в които нашата работоспособност зависеше основно от това къде сме работили, от постиженията в училище, връзките, семейството или трудовия стаж. Днес вашето търсене се определя от едно нещо – какви умения имате в момента. А тези умения са нещо, което напълно зависи от вас.
  149. Шотландската рок група “Дел Амитри” пее за това как изглежда опитът да се устремиш напред към живота, който искаш, докато теглиш след себе си лошия навик: “То е като да караш с натисната спирачка и да плуваш с ботуши…”
  150. Дълбокият смисъл на лошия навик е да ни помогне да функционираме по-успешно.
  151. Хората, които пушат, се опитват да направят нещо полезно чрез своята зависимост – вероятно да дишат дълбоко и да се отпуснат. На тях им е необходимо да балансират стреса и пушенето, за да се почувстват по-добре. Всички лоши навици са такива – основават се на очакваната полза. Затова е толкова трудно да се откажем от тях.
    Ето защо, преди да промените навиците си, трябва да се научите да ги уважавате и разбирате. Онова, което създава навика, трябва да бъде използвано, а не убивано. Трябва да сте наясно с ползата, която извличате от навика и след това да се постараете да го превърнете от нещо лошо в нещо добро.
  152. Заместването е мощно, защото наистина действа – що се отнася до лошите навици, то е единственото, което има ефект. Познавам хора, които отказаха пушенето, без да са възнамерявали да го правят. Те се заемат с бягане или друга форма на редовни аеробни упражнения и скоро дишането и релаксацията, които постигат чрез упражненията, карат телата им да отхвърлят цигарите. Така те зарязват пушенето, защото му намират заместител.
    Същото става и при хората, които пазят диети. Помага не въздържането от калоричната храна, а въвеждането на нормална диета от вкусна, здравословна храна. Това също е заместване.
        Подсъзнателно вие съвсем не смятате лошите си навици за лоши! Това е така, защото те задоволяват някаква належаща нужда. Ето защо начинът да укрепите силите си е да откриете нуждата и да не я пренебрегвате. Обърнете ѝ специално внимание, като заместите досегашния си навик с друг, по-здравословен и по-ефективен. Заместете един навик и скоро ще бъдете мотивирани да заместите и друг.
  153. Ако вие преминете пасивно през деня си, като оставите другите хора и обстоятелства да оставят случайни петна върху вашето платно, повече от сигурно е, че ще откриете драсканица там, където би могло да има изкуство.
  154. Ако възприемете своя ден като платно на художник, много по-ясно ще осъзнаете какво става с вас, когато препълвате съзнанието си с клюки от Интернет, реклами от радиото, последното дело за убийство, критиката на съпруга (съпругата) си, политиката на офиса и текстове на песимистични песни.
  155. Мнозина от нас дори не осъзнават своето положение на жертви. Четем онова, което намерим на масичката за кафе, слушаме онова, което пуснат по радиото, ядем каквото има подръка, прехвърляме онова, което ни поднася Интернет, говорим с някой, който ни се обажда по телефона, гледаме какво дават по телевизията – и често сме толкова безучастни, че даже не превключваме програмите с дистанционното.
  156. Не можем да управляваме времето – можем да управляваме само себе си.
  157. По време на война, както и в мир, човек се нуждае от целия разум, който може да използва – казва Патън. – На никого никога умът му не е бил в повече. А умът идва с кислорода. Кислородът идва от дробовете, където влиза въздухът, когато дишаме. Кислородът влиза от въздуха в кръвта и тя го пренася до мозъка. Всеки глупак може да удвои обема на дробовете си.
  158. “Поддържай тялото си в движение. Ако поседиш още малко на този стол, цялата сила на мозъка ти ще отида в обувките. Не можеш да запазиш съзнанието активно, ако тялото не е.”
  159. Когато е недоволен от играта си, Тайгър Уудс често взима уроци по голф.
    Тайгър взима уроци, не защото треньорът му е по-добър играч, който ще го научи на нещо ново или хитро, а защото треньорът може да се дистанцира от Уудс и да гледа на него обективно.
  160. … Стив ми помогна да разбера нещо, което живее във всеки един от нас и което наричаме “гласа”. Когато се събуждате сутрин, гласът веднага идва, за да ви каже, че сте твърде уморен, за да ходите на работа. По време на търговска среща, тъкмо когато се каните да предложите нещо смело и амбициозно на клиента, гласът се обажда: “Не го прави!”, “Бъди внимателен!”.
    -Номерът е – рече Стив – да не пренебрегваме или отхвърляме съществуването на този глас, защото той наистина съществува във всеки от нас. Никой не е свободен от него. Обаче не трябва да му се подчиняваме. Може да му отвръщаме. И когато наистина станем добри в това, дори може да му говорим глупости.
        Забавлявайте се с него. Надсмивайте му се. Изтъквайте колко е глупав. Когато започнете да спорите със своите съмнения, отново ще върнете контрола върху живота си.
  161. Вероятно не бях страхливецът, който винаги съм смятал, че съм. Изглежда, че в мен имаше толкова смелост, колкото и във всеки друг – било е нужно само да поискам да я проявя.
  162. Като позволите да ви обучават, вие не ставате по-слаби – напротив. Ставате по-силни и поемате отговорността да променяте себе си.
  163. ... Иска се смелост, за да пожелаеш да се обучиш, но наградата, която получаваш в замяна, е много по-значима. Най-хубавите моменти идват, когато обучението ти помага да правиш неща, от които си се страхувал.
  164. – Стъпете на ръба – каза той.
    - Страхуваме се – отговориха те.
    - Стъпете на ръба – повтори той.
    Те стъпиха.
    Той ги бутна.
    И те полетяха. (Гийом Аполинер)
  165. … Но защо правя тези неща? Защо продължавам да ги правя, след като знам, че ме дърпат назад?
    - Защото те са твой дом – ми каза той. – С тях ти е уютно. Когато правиш тези неща, ти се чувстваш у дома си. А както се казва, “навсякъде е добре, но у дома е най-добре.”
    “Домът” може да е грозно място, ако не е поддържано и целенасочено подобрявано.
  166. В блестящата, но слабо позната книга на Колин Уилсън “Необходимо съмнение” авторът създава героя Густав Нюман – очарователен образ, който достига до много открития за човешките същества. На едно място Нюман казва: “Започвам да разбирам, че хората си изграждат самоличности, така както строят къщи – с цел да се предпазят от света. Ала после стават техни затворници. Повечето хора са толкова нетърпеливи да се скрият зад четирите стени, че строят къщата прекалено бързо.”
    Открийте кои са навиците, които ви държат в капана.
  167. В своята книга “Страст, пари и власт” Маршал Силвър си спомня как видял някакъв билборд в Лас Вегас, поставен от собственика на едно казино, който бил решил да откаже цигарите. Надписът на билборда гласял: “Ако в следващите 90 дни ме видите да пуша, ще ви платя 100 000 долара!” Виждате ли силата в това обещание?
  168. … Той седеше отпред в колата и до края на живота си няма да забравя изражението на лицето му. Съвсем тихо, така че едва го чух, той каза: “Но ти обеща…”
    Боби беше прав. Аз не бях казал, че ще опитам, нито, че ще го имам предвид, а бях обещал. Чувството, което в този момент изпитах, беше толкова силно, че накрая казах: “Да, аз наистина обещах. И тъй като ми напомни, че съм дал обещание, аз още сега ти казвам, че отиваш на лагер. Ще направя каквото е необходимо. Съжалявам, бях забравил, че това беше обещание.”
  169. “Не можете да изживеете деня перфектно, ако не направите нещо за човек, който никога няма да може да ви се отплати.”
    Съгласен съм с това. А най-сигурният начин да не ви се отплатят никога е да помогнете на някой, който дори няма да разбере кой го е направил.
  170. Можете да изградите късмет за вас, като го осигурите на друг човек. Ако знаете, че някой е много зле финансово, и направите така, че семейството му да получи неколкостотин долара, а тези хора дори да не знаят кой сте, тогава вие ги правите късметлии. Когато правите някого щастлив, тогава нещо ще се случи и във вашия собствен живот – и ще изглежда като чист късмет.
  171. Преценете какво трябва да спестите през следващата година, така че да не изоставате от постигането на вашата основна цел – събирането на 500 000 долара преди да се пенсионирате.
    … С други думи, ако запазите крайната сума и приемете, че от днес всяка следваща година печелите с 10% повече, ще можете ли да достигнете желаната цифра?
  172. Ако всеки ден постигате поставената задача, вашата задача за месеца се изпълнява автоматично – вие дори не трябва да се тревожите за нея. Като постигате задачата си за месеца, крайната годишна цел просто е гарантирана. А ако постигате годишните си цели няма начин да не постигнете и целта на своя живот.
  173. Ако не помислиш за своето бъдеще, изобщо няма да имаш такова. (Хенри Форд)
  174. “Не се вбесявай, остани непоклатимо равнодушен.” Джон Ф. Кенеди.
  175. Ако се интересувате от самомотивация, самоизграждане и от това да извлечете от себе си най-доброто, на което сте способни, нищо не може да ви бъде по-полезно от състезанието. То ще ви даде ценния урок, че колкото и да сте добри, винаги има някой, който е по-добър. Това е урок по скромност, от който се нуждаете…
  176. Щастието е само едно нещо. Растеж. Ние сме щастливи, когато израстваме” – смята Йейтс.
    Добрият съперник ще ви помогне да растете. Той ще ви накара да надскочите нивото на вашите предишни умения. Ако искате да сте добри шахматисти, играйте срещу някой, който е по-добър от вас.
  177. … В момента, в който престана да приемам насериозно играта, тя се превръща в източник на енергия.
  178. Ако играя срещу вас и вие сте по-добри от мен в играта, този, когото се опитвам да надиграя, всъщност не сте вие. Онзи, когото искам да победя, е моето старо аз. Защото то не може да ви победи.
  179. “За едно дете родителите представляват целият свят. За него начинът, по който неговите родители правят нещата, е начинът, по който те винаги трябва да бъдат правени.” (Морган Скот Пек)
  180. Когато се обърнете с лице към слънцето – пише Хелън Келър – сенките винаги остават зад гърба ви.
    Това е поетичният начин, по който Келър препоръчва да се мисли оптимистично. Онова, към което гледате, става част от живота ви. Онова, което загърбвате, става игнорирано от вас. Ако продължавате да се обръщате и да гледате към сенките, те ще станат вашия живот.
  181. Ако животът е скапан, тогава добрата новина е, че ще умреш.
  182. Скапаните неща наистина се случват, но не и любовта. Тя съвсем не се случва сама по себе си. Любовта се създава.
  183. Начинът, по който избираме да виждаме света, създава света, който виждаме. (Кауфман)
  184. Вашето пътуване може да бъде вътрешно. Можете да пътувате все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си и да откривате своя потенциал. Вашата истинска идентичност е вашият вътрешен потенциал – а това, което ви е необходимо, за да го изкарате наяве, е самомотивацията.
  185. Ястието на живота трябва да приготвите сами. Не търсете да откриете извън себе си кои сте – погледнете във вас самите и създайте онова, което сте.
  186. Ако пренебрегнем този феномен, че кризата задейства нашите най-добри качества – ние започваме неразумно да градим един живот, базиран на комфорта. Опитваме се да измислим от лесни по-лесни начини да живеем така, че нищо да не може да ни изненада или предизвика.
  187. Довършете изречението: “Ако днес проявя само 5% повече целенасоченост в живота си …”
  188. Ако искате да имате по-силно тяло и затова тръгвате да се изкачвате по стълбите, вместо да ползвате асансьора, тогава имате повод за радост. Вие се движите към промяната.
  189. ... Веднъж вече пишете. Щом сте се задействали, лесно ще повишите и качеството, и енергията на писането.
  190. В семинарите по самомотивация често карам хората за домашна работа да напишат какви са техните основни цели за следващата година. Искам от тях не повече от половин страница.
  191. “Щом можеш да си го представиш, значи можеш да го направиш.”
  192. Ние се гмуркаме в картините, които създаваме.
  193. Наполеон Хил често повтаря, че голямото богатство идва от навика да надминаваш себе си. Затова винаги е мъдро да правите малко повече от това, за което ви плащат.
  194. Бедността не е порок – казва Наполеон Хил. Но със сигурност не е и препоръка.
  195. Правенето на списък с целите и конкретните задачи е мощен мотивиращ фактор. Едно е да се явите на среща, прехвърляйки мислено какво трябва да постигнете, и съвсем друго, ако сте си го записали – второто дава много повече увереност. Поради някаква причина написаното се възприема от дясната страна на вашия мозък като по-реално.
  196. Една цел набира сила, когато бъде записана, и още повече сила, когато бъде записана отново.
    Това, което ви мотивира най-много в живота, трябва да е записано с вашия собствен почерк. Хората твърде често търсят мотивацията в написаното от някой друг. Когато станете добър в създаването на списъци, ще се научите как да мотивирате себе си с онова, което вие сам сте написал.
  197. Поставете си ясна, силна цел. Силната цел е мечта, за осъществяването на която имате краен срок. Самият срок също ви мотивира. Хората, които са си създали силна цел, започват да живеят целенасочено. Те знаят за какво живеят.
    По какво да разберете дали имате достатъчно голяма и достатъчно реална силна цел? Просто наблюдавайте ефекта, който оказва върху вас. Защото значение има не самата цел, а онова, което тя прави с вас.
  198. Променете първо себе си.
    Не се старайте да променяте другите хора. Това не може да стане – само ще прахосате живота си в излишни опити.
  199. Децата не се учат от онова, което казваме, а от онова, което правим.
  200. Човек не може да промени другите. (Ганди)
  201. Като си онова, което искаш от тях да бъдат, можеш да ги водиш със силата на вдъхновението. В действителност никой не желае да бъде поучаван с лекции и съвети. Хората искате да бъдат водени от вдъхновението.
  202. “Нека има мир на земята и нека той да започне от мен…”
  203. Онова, което казваме на хората, често минава покрай ушите им. Това какъв човек сте е нещото, което остава в съзнанията им.
  204. “Цел без план за действие е само мечта.” (Натаниъл Брандън)
  205. Преди да предприемете някаква рисковата постъпка, отделете време за планиране. Обмислете свой план за атака. Не се ограничавайте само с това да противодействате на някой друг. Нека животът се нагажда към вас. Ако вие поемете инициативата за първите движения, ще останете изненадани какво надмощие ще придобиете над ситуацията.
  206. Когато в професионалния си живот търсите нещо и то ви бъде отказано, представете си, че отговорът “не”, който чувате, всъщност е въпрос: “Не можеш ли да бъде по-изобретателен от това?” Никога не приемайте “не” за нещо окончателно. Нека отказът ви мотивира да проявите повече творчество.
  207. Знанието какво искате и защо го искате ви дава енергия за мотивация. И обратно – цялата ваша мотивация се стапя, когато нямате ясна цел.
  208. Когато целта ни е голяма, нашите сила и енергия също стават големи.
  209. Може да има само две причини да не знаете каква цел имате:
    - не разговаряте със себе си;
        - не знаете откъде идва целта (смятате, че тя идва отвън, а не отвътре).
  210. Целта може да бъде създавана, усилвана и правена все по-вдъхновяваща с всеки изминал ден. Ние единствени сме отговорни за своето чувство за цел.
  211. Ако имате периоди от време, в които не слушате или не четете новини, ще забележите подем във вашия житейски оптимизъм. Ще почувствате прилив на енергия.
  212. Новините вече не са новини. Целта на днешните новини е стимулацията. Те трябва да ни разведат на емоционална обиколна с влакче на ужасите. Програмата се счита за добра, ако едната история в нея ни е разгневила, другата натъжила и третата развеселила.
  213. Когато отново се върнете към новините, опитайте се да проумеете какво точно се стараят да направят те с вас. Недейте да ги приемате пасивно – така, сякаш наистина онова, което виждате, е точно “такова, каквото е”. То не е.
  214. Когато се тревожите за нещо, задайте си въпроса: “Какво мога да направя за това сега?”
  215. Нашето безпокойство кара проблемите да се разрастват.
  216. Не се плашете от действието – то може да е нещо много малко и лесно. Дори да направите нещо съвсем дребно, то ще прогони страховете ви. Действието пречи на страха.
  217. Ако приемете самомотивацията като начин на живот, вие ще сте от групата на мислещите. Вашето мислене не само създава вашата мотивация, то изгражда вашите взаимоотношения, вашето семейство, както и организацията, за която работите, защото те всички са част от вас. С такъв начин на мислене вие сте по-ценен както за вашата организация, така и за самия себе си.
  218. Когато тялото се движи, движи се и съзнанието. Движи се и вътрешният свят. Когато ходите, вие организирате съзнанието си, независимо дали искате или не.
    Скоро разбираме, че съзнанието и тялото са свързани. Когато гърците са твърдели, че тайната на щастливия живот е здрав дух в здраво тяло, те са достигнали до много могъща истина.
  219. Вземете два отделни листа хартия и направете списък на вашите силни и слаби страни. Поставете списъка с вашите силни страни някъде, където ще можете да го виждате, защото винаги ще повдига духа ви.
  220. Задайте си въпроса как всяка от вашите слабости може да ви бъде от полза. Обикновено не си задаваме точно този въпрос, когато се касае за нашите недостатъци, но точно в това е смисълът.
  221. Когато ние наистина започнем да мислим за своите слабости, те се превръщат в наши силни страни и тогава много възможности за съзидание излизат наяве.
  222. В повечето ситуации аз самият съм проблемът. Моите душевни състояния и начин на мислене, моите представи за нещата и моите очаквания създават най-важните препятствия пред моя успех.
    Ако смятаме себе си за жертва на своите проблеми, ние губим силата да ги решаваме. Когато заявяваме, че появата на проблема не зависи от нас, затваряме своята съзидателност.
  223. Прекарах много години, сочейки с пръст, преди да успея да разбера силата на самомотивирания живот. Ако аз нямах достатъчно пари, за това бе виновен някой друг. Дори моите очевидни лични недостатъци бяха грешки на някой друг. “Никой не ме е учил на това!” – виках с гняв. “Никой по-рано не ми е показвал как да бъда самодостатъчен в живота” – беше оплакването, което често изказвах.
    През цялото време избягвах една основна истина – проблемът бях аз. Причината да се боря така упорито срещу тази истина беше, че аз никога не разбрах, че всъщност тя съдържа добри новини. Когато поема отговорността за проблема, получавам нова сила, за да го реша, тогава ставам свободен.
  224. Вземете определена своя цел и я удвоете. Или утроете. Или я умножете по 10. И тогава се запитайте съвсем сериозно, какви би трябвало да направите, за да постигнете тази нова цел.
  225. Завишаването на моите цели ме поставя на различно ниво на мислене и тъй като се заемам да реша проблема за 10-те договора, винаги успявам да подпиша поне два.
  226. Ние се превръщаме в онова, от което се възхищаваме. (Емет Фокс)
  227. Вие не използвате своите герои добре, ако само благоговеете пред тях. Трябва да се учите от тях. Те са просто хора – също като нас. Онова, което ги различава от нас, е високото ниво, което са постигнали в самомотивацията си. Ако само им се възхищаваме, без да правим нищо, обиждаме своя собствен потенциал. Вместо да гледаме нагоре към нашите герои, много по-полезно е да се вгледаме в тях.
  228. Не е важно каква е вашата представа, важно е какво прави тя. (Робърт Фриц)
  229. Животът става добър, когато сме наясно какво искаме да създадем.
  230. Начинът да промените своето мислене е да забележите кога се носите по течението на “От какво искам да се избавя” и мислено да го замените с “Какво искам да създам?”.
  231. Положително ли е вашето отношение, или е отрицателно? Създавате ли ситуацията или просто реагирате на нея? Включени ли сте, или сте изключени? Живот ли сте или смърт? Ден ли сте или нощ? Вътре ли сте или вън? Утвърждение ли сте или отрицание?
    И няма нищо по-мотивиращо за включването на вашата бинарна система от ясната представа какво е онова, което наистина искате. Какво искате да създадете? Няма значение каква е тази представа или колко често се променя тя. От значение е само какво прави тя.
        Ако вашата представа не ви буди сутрин, тогава си създайте друга. Запазете я, докато създадете представа, която е толкова пълноцветна и ясна, че ви кара да действате само като помислите за нея.
  232. Зареждайте се постоянно и съзнателно.
  233. Докато не решите съзнателно да изградите своя база със знания и да заложите в нея определена посока, вие изцяло ще бъдете зависими от случайното подаване на енергия.
  234. Вие сте в състояние да диктувате собствената си съдба. През целия ден можете да избирате какво да научите и какво не.
  235. Неща, които са направени така, че да изглеждат интересни и забавни, винаги ме вдъхновяват силно. Обещанието, че животът ще стане по-красив, ме завладява много повече от обещанието животът да стане по-добродетелен и правилен.
  236. Страхът намалява, а чувството за собствената сила расте. Лъжите и половинчатите неистини винаги ще ви дърпат надолу, докато истината ще изчисти вашето мислене и ще ви даде енергията и яснотата, необходими за самомотивацията ви.
  237. Сега ще действам. Сега ще действам. Сега ще действам. Отсега нататък аз ще повтарям тези думи отново и отново всеки час и всеки ден, докато думите се превърнат в навик като дишането и действията, които го следват, докато се превърнат в нещо толкова инстинктивно, колкото мигането на клепача ми. С тези думи обуславям своето съзнание да извършва всяко действие, необходимо за моя успех. С тези думи подготвям своето съзнание да посреща всяко предизвикателство.
  238. Смейте се без причина. “Ние не пеем, защото сме щастливи, а сме щастливи, защото пеем.”
  239. Ако искате да се ентусиазирани вие можете да го постигнете, като действате все едно че вече сте ентусиазирани.
  240. Самият смях ви кара да се смеете.
  241. Следващият път когато поканите някого да танцува и получите отговор: “Не ми се танцува”, можете да кажете: “Това е, защото не танцувате!”
  242. … Вярвам, че ние сами си създаваме представа за себе си и аз съм имал избора дали да се придържам към образа, който бях изградил за себе си, или не.
  243. “Боже, дари ме със спокойствие, та да приема нещата, които не мога да променя, със смелост, та да променя нещата, които мога, и с мъдрост, за да ги различавам.” (“Молитва на успокоението”)
  244. Смях се разбиращо веднъж, когато Уди Алън каза, че се страхувал от тъмното, а също и от светлината на деня. Той описваше мен.
  245. Колкото повече се потя в мирно време, толкова по-малко ще кървя на война.
  246. Смелостта може да бъде създавана.
  247. “Когато се разхождате – пише Ендрю Уийл в “Спонтанно изцеление”, - движението на вашите крайници е кръстосано: десният ви крак и лявата ви ръка се движат напред едновременно и след тях левият ви крак и дясната ви ръка. Този тип движение причинява електрическа активност в мозъка, която има хармонизиращ ефект върху централната нервна система – особена полза от разхождането, която невинаги получавате от други упражнения.”
    Наричам тази разходка “разходка с любовта”, защото любовта и страхът са противоположности. (Повечето  хора приемат, че любовта и омразата са противоположности, но не са.) Истинското творчество се ражда от духа на любовта и както казва Емет Фокс: “Любовта е винаги творяща, а страхът е винаги разрушителен.”
  248. Докато се разхождам, няма телефонни обаждания, на които трябва да отговарям, или хора, с които да водя разговор.
  249. Вземете си нов лист и направете следното. Напишете какво НЕ искате във вашия живот. Запишете всеки голям проблем или източник на безпокойство, който имате. Всички ваши притеснения. Всички негативни неща, за които мислите, дори и все още те да не са се случили. Това може да са неща, които вие просто не искате да ви се случат и в бъдеще. Не бързайте и бъдете изчерпателни.
  250. Когато казвате “не”, то има сила, защото идва от дъното на душата. Има някои неща, които просто не можем да си позволим.

 

Rate this blog entry:
0
Low Deep T - Casablanka (HD видео + авторски прево...
Опазване на околната среда и горите
 

Overall Rating (0)

0 out of 5 stars

Leave your comments

Post comment as a guest

0
  • No comments found