Едва ли повечето хора помнят в детайли първопричините за разпада на Сирия – признавам си, аз съм сред тях. Там, където се сблъскаха геополитическите интереси на Вашингтон и Москва, където загинаха стотици хиляди, където и към днешна дата все още е нестабилно и не се знае какво става, кой с кого е и защо, като че ли последното, за което се говори, е сирийският народ.
В устата на водещите анализатори са интересите на САЩ и Русия, немощта на Европейския Съюз, отключващия се конфликт с кюрдите в Турция, който към днешна дата изглежда неизбежен, бежанската вълна, носеща на гребена си хора с неясни мотиви и неясен произход.
С кое по-напред да се справи светът? Каква би следвало да е реакцията на България
Естествено, ние сме фактор единствено като територия – като държава отдавна сме изгубили своята субектност и като че ли това обстоятелство, само по себе си, ни предпазва от огъня. Република България не е господар на собствената си съдба – тя е обект на решенията на своите така наречени съюзници, а по същество – господари.
Наскоро Ислямска държава бе обявила списък с целеви държави, които ще да бъдат жертви на терористични атентати, в който ние не присъстваме. Това ни пази, съхранява ни, но само по себе си не е повод за радост, защото говори за чутовната слабост на българската държава. Нас не ни броят за нищо! Дори държава като Македония, без по никакъв начин да омаловажавам съседката ни, но тя със сигурност разполага с далеч по-скромни възможности от нас да “влияе” на процесите, ако приемем, че “влияе” въобще е подходяща в случая, бе поместена там. А ние къде сме?
Турция отправя заплахи към Европейския Съюз, така чувам по новините, че щяла да пусне бежанците към него, да ни залее с тях. Като че ли ЕС е нещо далечно и космическо, което нас не ни интересува. Така наречените български анализатори нима забравиха, че именно ние сме най-тежко застрашени от евентуална масова бежанска вълна. Вълна, която би могла да ни удави, защото два и половина милиона млади хора със сигурност ще променят до неузнаваемост демографската картина и ще сринат основите на крехката ни цивилизация.
По същество заплахата е за държавите, стоящи на пътя на на вълната – Гърция, България, Македония, Сърбия. Разсъждавах какво бихме могли да сторим. Сетих се за Вишеградската четворка – дали сега е времето да сформираме такъв местен съюз, за да се справим с тази бежанска вълна заедно, ние, защо не и с Турция, която би могла да бъде силен съюзник, а не опонент. Впрочем играта й донякъде прилича на блъф, но със своята проислямска политика не съм способен да предвидя докъде ще стигнат лидерите на нашата съседка.
Как да се справим с бежанците?
Бежанците, които изстрадаха разрухата на своята държава, на своите домове, мнозина от които доживяха смъртта на близките си във войната, заслужават състрадание и подслон. Заслужават човешко отношение.
Разбира се, сред тях се вмъкнаха хищни икономически мигранти, стремящи се да се наместят някъде из развитите западни икономики – най-вече в Германия, защо не и във Франция, Италия… В скандинавските страни не им харесва, така изглежда – студено им е там. Великобритания е твърде далечна и е много по-трудно качването на острова. България с нейните слаби икономически показатели дори не е обмисляна като държава, в която да се заселят.
Но бежанците, така се предполага, поне на теория, би следвало да бъдат хора, закриляни от съседна държава, докато на територията на собствената им страна конфликтът се уталожи. С други думи – те не би следвало да имат икономически претенции. Предполага се, че те биха приели всяка помощ, докато се разреши конфликтът в собствената им страна. На теория.
За съжаление там, в Сирия, въглените все още тлеят. Русия, САЩ, френски самолети, не е ясна ролята на Турция, Израел, Иран, Саудитска Арабия, Катар – всяка една от тези държави преследва своите интереси и съдбата на сирийския народ слабо ги интересува. Каквото и да си говорим, става дума за пари, нефт, влияние и… пак пари. Ислямска Държава не ми изглежда като нещо страшно и непобедимо, но контролирайки нефтени кладенци, продавайки ги на Турция и на други местни държави на изключително ниски цени, тя повлиява на целия нефтен световен пазар! Със сигурност това е сериозен фактор за намеса на Русия там, на място.
Пиша всичко това без претенцията да съм международен анализатор, без претенцията да съм дълбоко запознат със събитията и да разполагам с информационни източници.
Колапсът на цивилизацията
Европейският Съюз, в своята слабост, в своята разпокъсаност, не е в състояние да вземе бързи и адекватни решения. Всяка държава се опитва да реши сама и за себе си проблема – другите да се оправят! Да не си кривим душата – ние се държим по същия начин, но за съжаление разполагаме с много по-малко ресурси и затова въобще не може да става и дума за агресивна външна политика.
ЕС трябва да реши най-после по какъв начин държавите членки заедно ще спомогнат за потушаването на сирийския конфликт. Големите международни субекти, в това число Русия и Съединените Щати имат вина за разрива на тази държава, и от тях зависи по какъв начин и в какъв срок ще бъде възстановена тя.
За съжаление от самите сирийци зависи твърде малко. Казвам го с болка, защото те, както и ние, сме обект на световната политика. Дори Европейският Съюз, тази могъща икономическа организация, но на практика политическо и военно джудже, не е способен да помогне ефективно, най-вече поради своята тромавост, поради факта, че решенията се взимат със закъснение, поради обстоятелството, че няма изявен лидер, който да удари по масата и да наложи единна политика!
