Напоследък често ме питат колко би струвало написването на текст по дадена тема с размер 300, 400 или 500 думи. И аз отговарям все по един начин – че за определяне себестойността не е важен размерът, а времето, изтекло за написването му. Не зная дали и в други области на живота е така, но с писането е тъй, усетил съм го.
Като ми възложат разработка на текст с обем 350 думи, като ги достигна, ако материалът не е завършен – какво трябва да направя? Да сложа рязко „край“ и с това да се приключи? Не искам така. Всяка статия, започната веднъж, трябва да изглежда завършена! Но защо ли? – питаш ти. Все задаваш въпроси, все нещо не ти е ясно. Добре де, ще ти отговоря и този път. Чети внимателно!
Мисълта не познава граници и бариери. Изпречат ли се й се някакви – тя винаги ги прехвърля. И поради това – такива не може да има на пътя й!
Стойността при писането не би трябвало да се оценя съобразно текстовия размер,а по друг начин. По качество и продължителност на работата.
Понеже, драги ми читателю, драскането понякога отнема дълги часове, дни, та дори и месеци, докато се ровиш в речниковия си килер в търсене на правилните думи. Правил съм по 50 рецензии, та и по повече на някои от стиховете си, за да станат както трябва, да изкажа семантично онова, което тлее или студее в душата ми.
И друго – вземи за пример текста на някоя хубава, любовна, лирична песен. Може би обемът му е стотина думи, но бидейки нежен, мелодичен, чувствен, разработката му би отнела месеци. Та нали трябва да се напасне и на мелодия, и на глас.
И още – авторите, които държат на името и репутацията си винаги проучват възложените им теми.
Ако сега ме помолите да напиша нещичко за далака, ще бъда безкрайно затруднен. За да стане текстът както трябва, ще отделя може би 3 часа, за да прочета нещичко, да си припомня ролята на този орган в организма. И накрая цената няма да бъде X, а X*3.
И макар да ми е твърде неудобно да говоря за цени и пари, няма как да избягам от тях. Живея в комерсиален свят, в който всичко се плаща – храната, подслона, дрехите, образованието, лечението, та и любовта…. Но за последното – в друга тема.
А сега, приятелю, читателю мой, драги, желая ти позитивен и ползотворен ден! Ще се четем отново, много скоро.
Вашият коментар